Saturday, April 17, 2010
..//смолисто и хлъзгаво
отзява като лека нощ, невронен коктейл за
хартиени пижами с крака и
паяци със спестявания от луга
вдъхновеното отегчение -
най-чистият катран за мидийския огън на несъстоялите се
като знаме, в което да се закълнеш от жалостивост
към изобличените републики на нищожността и
нелепите двубои на гневливите срещу
простодушните
и там някъде аз
с принудителната си естественост
при другите укриващи се
- лицата им луничави от диафрагми на съмнението
и звездовидните канали на безнадеждността
нека вървим, нека сме болни палячовци с вързани смешни ръце
казваш, а думите ти
висят като укор - сякаш праханка
с форма на
още висока и ненацупена гръд
нахлузваме
онази благосклонност
с която харпунът за китове отказва да кимне понякога
а сетне дамаскините си от низините и
междуречията
като старателно крием разтревожените им кантове
защото огънят близва един път за цяр
а повече от веднъж
за да изцери живота
и в края на пътеката -
разсипани
шепа замръзнали трънки
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
сякаш са привидно сдържани търговците на дъжд
ReplyDeleteдоколкото отричат пристрастяване към ненаситените цветове
(с ветровете слизаха до долу)
макар и недостатъчно възвърнат за посоката
.. северен, гора е, стара е, а още откривам миди край тисовете. но има ли наклон, ти винаги ще го усетиш, *).
ReplyDeleteа ми се пише за барут, бърка ми се сода с оцет за порцийка горещ лед, сънуват ми се сънищата на някоя с 'депресирана вагина', язди ми се с някой уйгур - но към божи гроб.
всъщност, обаче,
обгръщам с щипки поомачкания й червен солей;
вечерям индиговите й сълзи с чаша тъмно пино
и чакам да се разотидат търговците,
за да тръгна най-сетне и аз.
чета какво съм писала през 2007-08. страхувам се, че тази си е тръгнала вече, толкова е важно, че може би трябва да поема отговорност за нея.
(ще ми позволиш перефраз.: никога/винаги у дома. - едва ли някога ще достигнем целта си - колкото и дълго да пътуваме - (не) забелязваме, че. но стигнахме толкова далече само защото за всяко масто смятахме - не сме си у дома.) - това за отговорността. налага се да я понесеш.*
ReplyDelete