..//смолисто и хлъзгаво
отзява като лека нощ, невронен коктейл за
хартиени пижами с крака и
паяци със спестявания от луга

вдъхновеното отегчение -
най-чистият катран за мидийския огън на несъстоялите се

като знаме, в което да се закълнеш от жалостивост
към изобличените републики на нищожността и
нелепите двубои на гневливите срещу
простодушните

и там някъде аз
с принудителната си естественост

при другите укриващи се
- лицата им луничави от диафрагми на съмнението
и звездовидните канали на безнадеждността

нека вървим, нека сме болни палячовци с вързани смешни ръце
казваш, а думите ти
висят като укор - сякаш праханка
с форма на
още висока и ненацупена гръд

нахлузваме
онази благосклонност
с която харпунът за китове отказва да кимне понякога
а сетне дамаскините си от низините и
междуречията
като старателно крием разтревожените им кантове
защото огънят близва един път за цяр
а повече от веднъж
за да изцери живота

и в края на пътеката -
разсипани
шепа замръзнали трънки

онези на топло

на подбудителите към дъжд раздават топла леща,
на валялите - само топло

(така ще избереш къде да пристигнеш.
вече там, остава да познаеш своите
измежду колоните осъдени;
гледай за мухи и птици в ниското
и излъхват ли пара пищялите им.

всички сърца са филцови

също и твоето, но не бой се;
трябва само да изтъчеш останалото,
щом веднъж си се строил.

ще подбереш най-фините влакна,
най-добрите бои,
а краищата ще оставяш свободни,
защото
дълго ще валиш,
а превалиш ли, възелът ти ще е един,
само един.)

възрадвай се