признавам се
и сенколюбивите ти пръсти се забиват в докъдето съм тлен:

ето как зъзнейки узаконяваме треската си.

вече само врабците
влачат талигата с пластмасовите заклинания, обути
в олющените ни котурни

и евтерпите с красиви лица –
тези малки и подли замечтаващи демони..

но толкова за сухожилията
[просто тази картина отмина]

искаш да се събудим и да не познаем телата си
или онова, което е обесено на шиите;
та нали няма да можем да си простим,
всеки на себе си,
войнолюбиви и нарцистични.

a всъщност
маркировките са изличени от кълвачи.

всички останали птици са деволюирали
закърняват обратно в змии и не зная,
не помня къде започва тревата

пружинираща меко, заклана от изгрева изнежена плът.

не е ли прекрасно, че все още забравяме
не е ли..
не помня