о паразитните прекъсвания на
ръждивата вода
в петна от мед откапал от тинтяви
(сини)

и също тъй безгрижието на
коварните апостоли на зимата
и тихото й (бяло) пладне
насред съня

полетата окоренена скръб и
грубите налакътници на 'мислителя'
(тъй морави)
прикриващи разтлението в ставите

нима ги мисли някой, а
нима ги помним



благодаря ти, северен. аз отпих и се моля да е била моята чаша ('по заслуги'); сега ти - и смело.