изпровождам молитвите си
сушени на зимно слънце
натъпкани до орехите в коша за гръб
пълнолетни
анемични
и невежи
признавам Те, отблъсната Светлина.
признавам Те, молибден в дебелата берта на
отказаните ми премълчавания
на тихите ми меки изходи
на веселите ми глухи смърти
на осиротелите ми знамена
така дълго след като Ти призна мен
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
не съм ;)
ReplyDeleteи не ми харесва да съм обект -
територия
очертана от чувства и инстинкти
(предполагам с подчертано егоистични гени)
още повече
след като сингулярността - критична точка
за всеки определен модел -
все още не Е
все още не Съм
отлично знаеш Кому са главните букви (:
ReplyDeleteинак махам вмъкнатия цитат asap
а има една прекрасна история - но не си спомня кой беше старецът.. като намеря - ще
тук са мои
ReplyDeleteи не съм съгласен да махаш каквото и да било