ето ме,
имала съм да идвам
да покашляме отново чорлави
край запуснатите димоотводи на Cрамните бани
и да примижаваме пред заемите спорна Τράπεζα
в изтънялата хартия на клетвеници
                                           прокъсани от наизустяване

хайде, да попеем като някога
химните от прегракналите тържища
на всевъзможни равенства и братства
so sheer so queer my dear
no foam no home no dome you leer

а сигурен ли си изобщо, че ме повика
човек може винаги
да се стопли в
престилките на духачите на стъкло
сред подпийналите тълпи осиновители на инфлатона
със захвърлените качулки на чучулигите
                                                    замръкнали по чуждо
или направо
в сантименталните парници на съня

но - имала съм да
идвам