Friday, November 2, 2012

ето ме,
имала съм да идвам
да покашляме отново чорлави
край запуснатите димоотводи на Cрамните бани
и да примижаваме пред заемите спорна Τράπεζα
в изтънялата хартия на клетвеници
                                           прокъсани от наизустяване

хайде, да попеем като някога
химните от прегракналите тържища
на всевъзможни равенства и братства
so sheer so queer my dear
no foam no home no dome you leer

а сигурен ли си изобщо, че ме повика
човек може винаги
да се стопли в
престилките на духачите на стъкло
сред подпийналите тълпи осиновители на инфлатона
със захвърлените качулки на чучулигите
                                                    замръкнали по чуждо
или направо
в сантименталните парници на съня

но - имала съм да
идвам

2 comments:

  1. убедителна си
    и макар да не мисля
    че нуждата е осъзнато желание
    или не и е нужно да осъзнава
    не допускам
    че суетата ще ни изостави
    колкото и да вярвам))
    че не вярвам

    ReplyDelete
  2. ee.(:
    http://www.pravoslavieto.com/books/Da_STANESH_pravoslaven.htm

    така - по същество, аристос. знаеш, че мога да съм и убедителна, както и че не е такъв случаят. пак да питам: сигурен ли си, че ме 'извика' да опитам отново?

    ReplyDelete