стара история, истеризирана в леко диплене на гънките*,
или историзираната истерия на глада

*Nietzsche, Fr.

Срещнах този човек и така ми рече:
..не възпитавай мисълта си да презира. взираш се, преди да презреш и прозираш след като си съзрял. пропълзяваш, преди да проходиш, дете на скръбта. о, знам, че жалейката ти е цветна отвътре, знам запада и виждал съм изтока ти всеки път, непокътнат е първият, вторият - неминуем. защото високите те мислят луна, а за ниските ще си самото дъно, самото дъно. смехът ти е неврастеничен, дете, от лудост е, упражнявай усмивката.. истинската усмивка е алергия към контрастите, първо започва отвътре, по стените на вътрешното тяло, по порите и невронните мрежи, бъбне като мафия, като мафия се пъпкува, а едва накрая разтваря и устните. болка и щастие си поделят питата, дете, мижат в съзаклятие и си играят на война, а всъщност вървят в една пътека и пресушават същата чаша. тебе, дете. ти си чашата, въпреки невралгията на старокнижниците.

Усмихнах се. Несъзнателна сенсибилизация? Антихистамините от незаслуженото препъване, докато се взирах в достолепната фигура със смътен копнеж, и последвалото счупване на три косъма от главата ми не спряха алергичната реакция. Напротив, получи се амплификация и мафията отвътре узря и се пукна. Тази усмивка не е слизала вече петстотин години от лицето ми и с нищо не се изтрива. Нали пия от същата чаша.. А с Болка дори сме любовници. Спорадично. С ниска степен на промискуитет съм за повече от спорадично. Ще ме съдят ли за болколожство на оня свят, който е същият? Иначе тласъците й са достатъчно силни и добри, щом чашата ми доброволно приема точно формата на изливаната в мен втвърдена болезненост. Щом не счупва врата ми, тази pain in the neck или pain in the a.s, все за мен, все в мен, все едно, я пускам в бокала. Колкото до Щастие – това е един дребничък, unisex и вечно нахилен тип, някаква скрита албиносия или рядката кръв го правят непоносимо безличен. И скучен за продължителна компания.

..”Алергия към контрастите.” Мъдрец. Нищо не каза за чуждите думи, полепнали по езика ми като мушици: сигурно знае, че не са чужди, а отчуждени свои. Силуетът му отмина пясъчно. Няма брегове наоколо. А ние напукахме устни от усмивки. Ето, заради такива като нас, които подлайват кервана, оазисите са вечно отдалечаване. Объркваме камилите, разсейваме ги, а водата в гърбиците се разплисква. Зноят приижда, а смехът пресушава отвътре и пука мехури в пясъка.

Но, казват, не по дългата брада ще познаеш кой от всичките е дервишът, а по странно разсеяния поглед, с който ти казва: ‘не знам какво мога да свърша за теб’.


________________ .

..Твърди
са водите ми. Някаква кристална топка ми предсказа за рядката кръв. Не подозирах, че ще е физическа болката. Рядка, почти прозрачна кръв. Някакъв блус ..беше нагънал стъпките в кората, за да спъне Бог и Той да закъснее за срещата. Варовито се изрони цялото ми търпение. Тръгнах си щастлив от Мястото на срещата. Доколкото си тръгнах, разбира се, щастлив си тръгнах.
..Нацепих целия кораб. Не ме беше еня за времето, извъртяно в руля. Мислех само за сала, който ще скова от треските: единствения, който ще ме отнесе като Хейердал по-близо до истината, тази невярна жена, а после ще бъде така добър покорно да ме удави.
..Обръщат кореми рибите, а високо горе някой съобщава, че пъпки са избили по лицето на Синята. Изхвърлят направо в тревата гнидите и триците и боклуците си някакви червяци, а горе Оня с дългата брада възкликва: нарисуваха картина човеците!
..Хладнокръвна е водата, когато дави рибите. Пия направо от солената вода. Щастлив съм от мисълта, че всичко с мен ще свърши бързо така. Доколкото съм, щастлив съм.

. ________________

Снимката е тази, не подлежи на операции на подмяна, вторично сухо(? ли се наричаше) промиване или друг вид разжалване. Снимката е, именно: сталактоните (обезочените страхове) и имагинерната проекция на другата половина от сталагм/ктитите (безръките или неокоренените/безкоренови фантазми). Колкото до мен - нищо, освен още един psychotic waltz dancer върху плаката с уморени крака, но нахраних гнева.. Фракталите на сития гняв.