White Coma
на бръмбарите през зимата, на гърба ми,
на лицето, което предпочита да е опако (Off, [Drag]-Off)
Strawberry fields forever..
слама за конете
слама за Спасителя
слама и за ягодите
с-лама като с-
праведливост.

о, Авалон, Авалон, овце блеят за теб сега
самоиздояват се шумно
и поливат обилно плодовете под сламата
за характер на графиката и повече
драма.
само Джон те опя по посока на вятъра,
бедни ми Авалон.

кой изпя революцията така
кротко и светло,
както Ленън?
Revolution..
никой, поне в окцидентума.
патетиката е в набъбването на пашкула.
приижда сетне прозата на пеперуди,
различно цветни и еднакво
несъстоятелни.

хей, всички мои деца,
Come together.. over me,
да, дъвчете внимателно, в такт,
също и костите – кухи са(литнах веднъж).

еднаквото начало на
Агънце мило байново
и
Summertime
не е странстващ мотив,
но не е и избор.
между разливащото се его
и
стигмата на оцеляващия
е немислима алтернатива. има само празнина,
която е красива, понеже е незапълнима,
незапълнима, понеже е носталгична,
носталгична, понеже е поствавилонска.
Българийо,
пастирите ти измряха като мухи,
а стадата ти вият срещу мътното й око.
нима оправдаха всички съмнения?!
легализираха целия скепсис?
едно пощадих за себе си -
спасителна улика в престъпна
футилитарност
(инак боли - осъзната futility),
инак ще казвам, че
all we are saying is
Give Peace a Chance
само Imagine,.. и (хм, весело):
and no religion, too.

‘аз съм пеперудата върху тази дъска.
забодени с другите, сме част от колекция.
карфиците бляскави
бяха наши мечти.
но само свободни от тях
отново ще летим’
помниш ли колко тъга изтъгувахме,
колко време изтъргувахме около това богомилско
‘колекция’,
лъснало като опущение сред опуси
(примерно).
с всичко бяхме съгласни:
религията - свещен атавизъм,
единствен оправдан копнеж по предишност,
тленните мечти, приковали душите в зависимост,
и гласа на Воев, с цялата история в него:
болката в “тази” -- ужаса при “бляскави” -- надеждата в “отново ще”
всичко,
освен обвинителното “колекция”.

или помниш само чарлстон-крачолите
на вятъра прашен, помитащ илюзии
в женските ъгли на улиците
и нейния чарлстон
(нали съм друга сега),
и онези тримата на шприц на тавана,
където иначе щяхме да правим <свободна любов>
(боже, смях ме напушва),
защото, нали, All [you] need is..,
както и мъничките ми,
мънички,
мънички
пети,
по които настоявах да продължа,
за да спася самия път от
износване.
сега,
когато мъничките,
толкова мънички, колкото смели
крачета до мен
се заплитат опасно в онези същите крачоли време,
ще запретна фунията ерес високо,
за да вдишам обратно живителен полъх съмнение
и да отложа момента, когато ще
Get back to where [I] once belonged
с отпуснати
подгъви.





lando ho!
здравейте,
аз съм Вашата лична скука.
аз съм вярна и
непогрешима и
предана
и винаги толкова лична

dull dolly, здравей,
разпознах те:
по съвършенството
аз пък съм
цялата
гадна
история

заедно правим
образ в разпятие
fiction in
cruci-fixion