unsolicited
заради онзи
vile ocean of violaceous violas violating silence

безпътнико, стори ми път да премина нататък
нататък са мълчаните води, прииждат
веднага след високите и се вливат с
устие в наизустена посока
(от места с ниско
към места с
високо)

да разпеем първо само билките, защото
онемяха на апокрифи и гузни са стръковете им,
недоверчиви към безмълвието
(като към ехо),
а стръмният свод на жаждата в чашките се скосява от
фини пробойни в ликото,
и само пчелите,
(тези невинни кръстоносци-ентропи),
разнасят мълвата на билките, смесват
мълвите им, пишат наивна история
на пресътворението, пишат Бог
както единствено може да бъде написан:
с безхитростност
и усърдие

и ето ги
живите знаци на времето (уродливо
домино, отлагащо мига на прозрение),
удобно отпуснати в удобно
извити дъги и параболи, свили в удобни
лули неудобния хаос след запетаята в
"пи" (и другите символи на неизбежния компромис),
удобно обкрачили своите ешове, за удобство зовани
"любими":
очакват полазника,
който ще оправдае времето,
и похабеното, и удълженото в
смисъл, значи и тях

а полазник ще бъде отново
тишината,
великодушната струя мълчана вода,
с приятното задължение на единствено и
толкова незаслужено
изкупление,

[ако не е твърде шумна
думата]