баня за снимката
[snap]shot

..нашепваш в шепи,
свити в полумесеци привичен ужас:

влез през едното ми ухо
и излез през другото:
ще станеш юнак нечуван,
ни с думи да го разкажеш,
ни с перо да_

да те гледам искаш

виждам те
като на длан
и с дланите си
снемам негативите ти
снемам раменете ти от болката
(тя беше моята вярна болка!)
хълмове от краката ти снемам,
аристос

и всичките ти игли виждам

и слушам:
ще ти откъсна ухото нечуващо,
още щом прокарам конеца си през него,
само нека да сваля
напръстника на
всички тези думи,
само да_

(снеми това,
не снимай)

макар че сраснал се е:
венозен клин
под хълма на фалангата
(нека само го кръстим,
преди да пометне мигът,
да го наречем например 'белег':
красив белег на усърдието да
вдяваш
и да бъдеш вдяван)

защо просто не го отрежеш?
показалецът
и без това те прави отговорен
посоката ще даваш по-невинно със
безименния,
ако някой узнае как да я поиска от теб
(защото тиквен е фенерът ти,
фар със семки и брада и без море)

казах,
дай на пилат пилатовото
измий тази кожа, преди да я хвърлиш,
белега заглади

облей и мен сега -
сега съм чиста и влизам,
на конци в ухото ти се вливам, понеже
убодох гласа си в крачето ти иглено

клино-
пис

запрашени са всички отвеси,
хоризонтите
и те запрашиха нанякъде
накъдето им видят очите птиците в мига преди да
изкълват ябълките им,
или само
накъдето им видят очите

[тежат ли перата ни
или още летим в пещери]