пресеч(е_)но

на пресекулки говори:
"не е небе.
не го гледай, небето е
другаде.
гледай долу; аз винаги,
всеки път,
си намирам по нещо изпуснато.

не небе, а проскубани облаци:
бета версия
на бешамел,
забъркан в казани
за бедните ангели,
от яйца на птицата рока,
дето снася единствено в Африка,
и от мляко, от камъни стискано
в езически митове.”

не-небето е
с прищъпнати краища::
разцъфнала бенка
на чело на момиче,
което сънува
как друго момиче
клечи край някаква
буйна река
за мълчана вода,
за да сънува
същата вечер
Орисания.

не-небе
с протъркани облаци:
фарфалаци от водород
и настроение божие,
настилка мокра
за небесните пътища,
дето са също неведоми.

опърпани облаци –
пресечено мляко
в казана
на небесната глъб.
ние ли всъщност пресякохме
млечните пътища?!
разсеяно
и незлонамерено
прегорихме (пресякохме)
кърмата на Еа?
прекосихме (пресякохме)
небето от мляко?

“Бог бе тук. и остана. донякъде.
кипна млякото
и ни заръча.
прегорихме го, не от разсеяност.
и нагарча
кремът сега.”

поносимо горчи,
засега.