[избирам причините
..откритите пространства са зад нас],
където се докосват тънкописецът и
формата

повалям хоризонтите ти,
обгорелите им вертикално ръбове
валя у теб и
претендирам суета
оттичам се в пътеки прах
до врящите котели под пустинята

и ти се валяш доброволно
в брашното ми,
едрото

дойде
да наелектризираш в облак прашинките ли,
да изваеш
възбудени форми от праха ми ли търсеше

красотата, с която се
впиваш в прахана,
изтръгвайки ъгли от облака,
озаптява пожара на
залеза

замесваш се в мен и о мен
и с мен

а маята ти
ухае на..
същото, в което искам бавно да се давя,
докато еродира песъчливият
гръклян в гърлото на кладенеца ми

меся те
мачкам те
да добавя ли още от семето си
едро е; не те ли боля с
белезите зачатие,
които оставям по кожата
ще те засипя

обладавам те в танца към ниското,
графитен се вписвам у теб:
ще изрежа пътеки
до врящия извор в пустинята
диамантен изострям се,
да се вградя кехлибарено в нежната облост
на стона ти,
докато имплодираш отново
в аромати и музика

откъде си

брашно, колкото поемеш,
мая,
докато полудеят ноздрите ми