наивни ..на Митко Воев.
Деметриъс - със сребърни пръчици

Отзвук
Млад,
сляп
с фрак
и самонадеян,
прилепът решително напусна
тъмната, уютна и топла влага,
(за него само уютна и топла),
блъсна се в няколко сталактона
оплете се отрезвително
и ултразвуково
в шума на реката,
но оцеля-

Звуковият фон в пещерата
се наруши
и нащърби
необратимо,
назъби спектъра
в спектакъл,
подостри слух
за новосъздалата се
глушина,
подготви се
за отмъщение-

Разновесният
дисонанс
увеличи
глобалната ентропия,
лумпенизирани
електрони
напуснаха орбиталите си
и в резултат
от пещерата
излезе Звук.

Озърна се,
получи ускорение
и се заби
в празното
да си търси отражението.


angry chair
Аз съм къдрав щрудел.
Главата ми е “Дюн”:
помня слабо,
знам тънко,
мисля рядко.
Слабо, тънко, рядко.

Помня само една шега: за карфиола.
'Какво значи cauliflower?
Flower с college education.'
(сложното е костюмирано просто,
а “колежанин” е кройка, не плат).

Зная само едно: за релативизма.
Мусонната влага на Индия,
пустинният пек на Атакама
и арктическите ледници
пораждат еднакви миражи.

Мисля само насън: за края.
Че великанският пристъп на инерция
е канска прокоба за съня на света,
а инервация е възможна
само с нов Голям взрив.

След безпощадно натъпкване
на цялата световната плънка
между две кори от щрудела.


Ella
Ела (не онази от “Тихият смях на Ела”):
Гола, край телефона, очаква времето да дойде.
Винаги, винаги чака дълго,
до посиняване.
“Гад! Какво да го правя, когато се появи?”

Вариантите са три:
Убиваш време.
Губиш време.
Печелиш време.

Моментът (дребен, нагъл, пошъл тип):
Тирбушонено, постъпателно-въртеливо навлиза в Ела
и върти, върти обръчи смисъл около голото тяло.
"Оковавам те, стягам те в обръчи, временно-бременна Ела."

Сега вече знаеш, Ела.
Сдоби се със смисъл.
Намери Момента.
Ще родиш Време, Ела.


ПолярнО
лъха болестно студ.
прерязва утробата
на частния
(иначе публичен)
дом
с всичката
(бездомна) любов,
награфитила
въздуха спарен
с илюзии,

стъпките кални
на Гаргата сприхава
чупи на две – за днес и за
„късно е вече”,

гръбнака хребетен
на Самеца зад паравана
изопва в шпиц-
висулка ледена
(хладно оръжие),
за да обеси
мъжката си
немощ.

запъпля стъклен мраз
под кожите дебели,
студена пот смоли
в утробата, Марчела.
и Гаргата е
като смъртник вкочанена
тази вечер.
клиентите са
само воайори
и всичките -
с измръзване.

сантиментален хрип пълзи
из вените
полярно-ледени,
Марчела.

а може би боли?
любов.., навярно
(това ли беше думата?)

измий потта,
от хипнотичен транс излез,
Марчела.
щом връхчетата те болят,
то значи жива си все още.
хвани се за висулката,
докато цяла е,
и скачай смело във
"сега е време".
боли ли те?
топиш се, значи.


radix/кално
Ток.
Стръмно
подпухващ
волтаж.
Недрата не спят.
Недрата не са и тревожни.
Недрата говеят притихнали
утaени в кората,
глухонеми
за тихите стонове
на звездите,
изстивали
някога
в тях.
-/
Токове.
Стръвно
нагазват
кората,
калят хумуса чер
със перфидна небрежност,
изпотъпкват без страст
умореното време
и плесен
и нарязват с брутални длета
разкривени лица-диафрагми
върху кората
съсирена.

Изпръхват
с нежна кротост
и ласка недрата,
облекчено въздъхват
под пейзажа разкалян
с прошка
разбираща.

Някакъв корен,
който напомни за себе си
след бруталния марш
на обутите в токове призраци,
ще изсъхне със страст
и красиво,
и плесенно,
за да разтвори история
в доверчивата
плътност
на хумуса.


Евхаристия
Призори
корабът пияно сърфира морския бульон.
Човекът зад руля се побърка от видения -
червени гларуси като изстреляни конфети
се врязват в психеделичен транс
далеч над линията на хоризонта,
като пръски кръв от плътта на небето
във върнат наобратно кадър,
като глътка вино за причастие,
отхвърлено със спазъм на стомаха, -

а призрачните им отражения във водата
са като парещи целувки на Ариман,
които заклокочват под кораба.

От врящия бульон изскачат водорасли,
полепват се по руля съзаклятнически,
заплитат се в изтръпналите мокри пръсти

и само миг преди припадъка
небето просветва отрезвително
в съсипващото катартично синьо
на непоносимо красив изгрев,

но капитанът ще догонва този миг
във следващи животи,
защото бе твърде зает с халюцинации,
за да посреща изгреви.


scar tissue
Вали на бисквитки.
Амфетаминови.
Извалява се цялата химия
на вулгарния град по паважа.
Ечемици невронни
се пукат в небесната плът и вали.
И вали на бисквитки.
Ечемичени.
Макс и Мориц се валят в брашно ечемичено.
В оширението
зад последния ъгъл по пътя
под капчука бисквитено-хрупкав
ще я срещне,
ще я изслуша разсеяно,
ще извали
илюзионизмът на ласките,
ще запомни гърба й в стоп-кадър
и ще превали мига.

Помни съня,
в който тя
му звънна за срещата,
а звукът в телефона болеше.
Беше дълго и валчесто ехото
от гласа й в слушалката.
В коридор ли бе?
Болничен..?
Катастрофа в поредна илюзия?
Коридор на музей?
Докато перчела
рекламен крак сред експонатите,
клептообирайки
завист на пръчици?

На оширението.
Зад последния ъгъл.
Кръвонапълнени съдове
безраз-съд-но
полюшва натам.
Да изхвърли ечемика си
между сочните устни на ехото,
да заспи като малка бисквитка,
ечемичена.


17082 минус една нощ
Архивирана мечта
напусна покоите
и покоя си
в криптата
на капсулиран спомен,

капризно бризна
като нощно море
невъзмутимата локва
на душата,

излицемери мига
(пресметна лицето
на отсечката време),

повдигна се
на куб,
облакъти се
на ръба на
очните орбити
и хвърли кос поглед
през двата диоптъра
вкиснат от скука силиций,

изтегли сантиметър
насмешка
в ъглите на устните,
вписа учудване
в кръглите очни дъна

и сложи точка
на съня,
в който номер 17082
се опита да сбъдне
в пунктирна проекция
неосъществения си живот
на твърдото легло
в килията.


Абсент
Всяка сутрин
една звезда за последно догаря върху знамето
и нова кръпка изгрява като герб.
Всяка сутрин
сериен самоубиец обрязва Ришельо у себе си
и пощадява цирозния си дроб.
Всяка сутрин
сателити заблатяват небето над старата грешница
и я огърлят като кичозен нимб.

Старите казват,
че близнило дърво светкавица не го хваща,
понеже небето не повтаря.

Всяка сутрин
от мястото, където стволът се раздвоява,
се отделя нова смолиста сълза.
Преброени са нощите
на кукувицата, която понечи да изпие смолата,
за да спре хода на времето.


Изместване
I have been guilty of kickin' myself in the teeth (Alice in Chains)

или:




Не разбираха беззъбия ми говор.
Ревнуваха, че Думите ми
принадлежат единствено на мен.
Когато огладнях,
нарекоха къркорещата локва
под сплита слънчев вентри-
локва
и ме оправдаха,
копелетата,
на основание липса
на достатъчно доказателства
за виновен отказ от език.
Толкова бях свикнал да съм обвиняем,
че пожелах да умра от смях
с клетвен жест върху една книга.
В този миг заседателите заченаха съзнание за време.


Нямам и толкова
Човекът със странните уши
попита за Мястото с двуметрови стени.
Дайте му избор,
усмивка
и време.
Това поне
го имате в излишък,
жени.

Офертата е следната:
Затворът
или
гроб.
Двуметрови и двата.

Стените – целите в бръшлян,
онези вътре - в райе, под номера,
натъпкани в годишници.
До другото се стига без упътване.

Да Ви затворя в себе си ли,
господине?
Не съм двуметрова.
Бръшлян не съм,
едногодишно съм.
Освен това съм тъпкана с народ.

Не съм аз
влажната Ви яма.
Не зная де е гробът, който търсите.
Аз плитка съм,
два метра нямам даже.
Да нося кръста Ви ли,
господине?
Ще забодете
кръста си в калта ми?

..Да, бледа, тъпкана и плитка
женска кал.
Бъди ми гроб,
в теб искам да изгния,
зад твоите стени
ще излежавам
доживотната.