Думите,
от които щеше да дойде облекчението, ако ги бяхме изрекли
онази планина мнителност беше рухнала овреме, нямаше ехо
а мъхът не никнеше и в ниските регистри,

насъбраха цялата пролет на миг изповядано лутане
и се възправиха като дървета насреща ни -
брони, готови за обличане, съшити с митологично лико
но всичките им ябълки бяха гнили, а кой ли гений ще пожелае да го удари круша,

опушиха върховете им дузина непорочно заченати в сенките мисли, които
опожариха дръвниците на обвинителите си и гледаха как цъфваха дръжките на
незакалените брадви и хумусът стенеше,

зад върховете им гръмна изгрев, за изненада на себе си
и разпръсна едничката порочна идея (за загнездване] в стръкове слама - златисти и остри и лъскави,
защото и калта не посмяхме да изречем.

И не ехото беше виновно.


-------- / ---


//--
--/-

езикът,
на който приключение е тъжна дума,
защото смразява с покана за край,
който продължава дълго
едно дълго при- ключване

улавя безмилостно и държи под ключ
до следващо замечтаване
длани и китки, разтворени за прегръдка -
най-личната
(както при сигурен сблъсък - ключ пред гърдите с болезнено разперени пръсти)

безскрупулно стягайки в гърлото с
абсурдното обещание за приласкаване, прием,
пристигане преди самото тръгване

езикът, способен да изпише
пепелта преди огнивото и
трепета преди скок
като
актиния върху устните