cantara
7
ангел на мочурищата, не снизхождай към тази твърд,
хлъзгавият й релеф ще те благослови с такова удължение,
на което единствено си неспособен.
разсипи трохите си върху зиналите каменни човки на птиците,
отмини към долината по гърба на диплещата се мараня -
виж, медовина се стеле по дантелените й прегръдки.
послушай, този глад не ти е известен.

saltarello
5
ангел с бълбукащи очи, тук печеното се сервира сутрин,
очите на прокудените са пръснати по лактите на шипките,
шиите на венерините клопки са усукани в мрачни нимби,
прогорени от свадливото половин-слънце,
а дънерите се разлистват направо от коренищата.

song of the sibyl
3
внезапен ангел, не обладавай тогова;
виж даровете му от александрит, ръцете му, мечовете в очите,
не го обсебвай за/ради мене, напъти го към низината.

eva hesse, metronomic irregularity

защото посочихме към евиния лаокоон
с ледени гърбове към ерекцията на айфел,
аз и останалите человекоподобия
ви зяпаме сега толкова търпеливо,
и ви обичаме сега толкова упорито,
и сигурно винаги така ще останем втренчени във вас
със себичното нахалство на хлапета
и умилението на татковци невъзвръщенци с оредяли бради,
заплитащи се вечно във вратата на излизане,
и донякъде
с ненужната нежност на черимакове
по устните на отегчените ви майки,

докато по вас се стича нашият дъжд,
отреденият за нас весел разбойник,
който отцежда всекиму според
сезоните за лов

все пак вие сте онези с мръсното растафари,
а ние - болни рокаджии, вдъхновени,
уви,
само за рага

grazie, chris*


[малко - oстро]

тишината старателно зашиваше
ухилените китки на принцесите всеки път
с
корабните си въжета,
а те бързаха
да нанижат гривните си от
малки остри капки венецианско
стъкло върху им

люлката,
която се пръсна на хиляди мънички люлчици
и замайваше хилядите мънички момиченца
с
малки остри зъбки и
неизгубваеми коланчета,
просна изтощението си точно върху меката ми
сутрешна длан
с
поникнала палечка отгоре

излюпили се в
рижата зора,
деветнадесетте пипилоти
с
общо две лунички
се впуснаха
да си търсят разпиляните петънца,
но ги изпомачкаха
с
малките си остри петички,
препъвайки се
в дългите си празни-
чни коледни чорапчета



*за усмихнатото в съня си момиченце измежду исусовите тръни в асфалт (със сигурност греша за последните две в шшистерията си])

все някой ще се разлисти от пъпката ти, исидоре*

.."и да си нося всички тъжни малки думи, настинали отвън, докато разресвам коремите на рибите. (това са всякакви рибешки видове, от ихтиозаври до всички онези, изтребени поради култовете, а също и рибата бойгала.. да.) риби, погълнати от оня с вируса на ной, с кости, колосани от глюкозните целувки на стария мръсник, когото всички ние толкова много обичахме. _____ дума първа: *игла. >горе, но все още не на върха (й], са дворцовите кули, съсухрени в иглички от изтръпване. има също и удобно разстилащи се по волята на н.в. непознаваемия придворни;;;; придворни тапети от спермотрони и пепеляшки с омерзително сплъстени коси, такива с крайници, изправени и влачещи се, и други, само с начала, неразгънали се в протяжност. придворни джуджета, ножове, ласкатели, стакани; и непременно, но и все след мен(но), на върха на иглата - някой притворно се разлиства, без аз да помня това, защото ще бъда там отдавна или след дълго съм била.
_____ дума втора от подсмърчащите при мен: *фотография. >изписваща се светлина; светлина, изписвана от зрението, удобно кондиционирано за тесните фреймове предфотонност (aphotia?), показана при нужда от овъншнено спомняне. и самосними, взети в нисък ключ, които моржуват на слънце до ослепяване. промива ги сребърната вода от декоративен пикел, лъснал непотребно край сенника. това е, да си го кажем все пак (защото пресъхва без време кладенецът) - един гигантски, смеещ се адски камък, бромиден, разбира се.., който се изнася в бляскав мехур и пуска лимфата си дрезгаво, умилявайки се от изображението си върху плаката

или всъщност, понеже няма как да ви заблуждавам дълго, бодли мои, а в охтичавите ми дни пък съвсем, _____ *ноктопията прави всичките ми дробове б-е-л-и. и все ще припявам така на заспиване сутрин: овърколачва се голото теме, темето голо вие под ромба изгрял. ла-ла-лаа (квадратите останаха да описват други, пространствени етики на разширението) ла-ла

да побързам? - но ето, нима не тичам дори?! та аз паникирам тук под горящата локвичка хематокрити и нямам повече пера. под лумналия стол се крия и посрещам _____ *децата си, едно по едно, в обратен ред. пладнешки се моля да забравя кое първо се откъсна от делтата ми. ограбвам сама историчността им, така, както им я давах с взлом

не беше ли също и _____*пещ? но не мога да помня мястото на всички притежания (тук с всичката възможна маниерност цитирам несъзнато какво). има и други (думи); те обаче са трескави до поискване: *съдиране. *страбизъм (на тонове, изтръгващи се с красива планомерност от гърлото на гарафата на мястото със спрялото слънце). също и *смут. имаше всякакви думи при устието. *синапс. *ствол. *пред-верие, *засух, *сол."

*на н., който ще ми припомни всяко от перата ми, когато се връщат като стрели. и който ще лети и без едно дори

пост-пост, с шаранова люспа на върха на игления ми нос: писах това в продумица вчера и.. sh.t_on_me, въобще нищо общо със светия чудотворец.

отекли ли са бузите на пневматичния топор?,

разказваше крастите си фрог-граната, напусната от ръцете на Поборника за милост, изпаднал в ярост пред
огледалото.

но старият бук не отговаряше, понеже езикът (който единствен не подмина буцата сол в корема му), беше лишен от брадавици и не изтръгна възторг от хралупата. беше лишен и от собственик.

а клоните
обесиха слънцето, вместо да полюлеят ботушите на Укротителя на гневните, и свидната (единствена) праханка все така киснеше в мътилката от бъбреците му,
неблизвали под дърво.

една мисъл изтърсаче запокити бъдещата прахан и синтаксиса си в утвара под ствола, попи мустачки от сочното лико и самоотвержено кихна от полена в розата на вятъра, анемична на посоки,

само за да признае, че отпуснатата кожа не е гальовна, а
просто мека; кожа на бълнуващ огледало запасняк, отказал да напусне утробата с близнака си.

втвърдят ли се корички по крилете ви
мрачни принце, застъпили сте плаща си; наредете да срежат пискюлите

студено пресовано
останалото време се изниза
като последен къс от кожа на крехар
секунда втренчване в трептежа на клепачите му
и вече бе
ден минус първи
а в него

секундата
отрони грохотно овала на
скрипеца си
и се стаи във чизмите от
живораждаща
почти библейска кал;
притихна бавно (с онова скимтене -
пред острие подадено внезапно вместо огледало
към мястото което няма как
да видиш)

и пак тогава - в оставащите мигове
пак там - във топлата им хватка
(все същата контрактна мека кал)
и все така - внезапно
изпълзяха другите на главоногите
дотътрили се върху камъните да моржуват
или да мъркат предъвквайки за кава-кава в ден последен
косите жилави на беренике палестинска. сетне литна
рязко въздух в ноздрите им
изпръхтяха
девет атмосфери долница в нощвите
или бяха десет.

маята лумна!
маята кръвна в
пепелището.. преся си зърното без време
миниатюрна пепеляшка от тафта
това което не гори е само фигурката върху флока -
изящно голо тяло в спазъм на електра

и свърши всяко съвършенство. и резигнира
шумно тишината
на педантично бяло положено всред
крясъци на шарени петна от цвят
обран с коса от другите.
понеже чуваха единствено
което
могат

и рече:
воини на кода,
скърпете флаговете си; деня
пропуснахме.

..защо виолончелото й тъне в прах?

предпазлива ератична отказваща се
насилатукашна евентуална криво
разтворена серендипна до
лудост:

:защото не съм дю пре*

и се процеждам неумело, но
сигурно
като тихото припукване
на кости призори в
друг някой dansе macabre
и пред очите ви подритвам
бавното си изумление
небрежна и

готова, да
готова.




*Jacqueline du Pre
a documentary
1
2
3
4
5
6
7
8

adolf wölfli


junk food:: "малка вкусна охлокрацийка да ти спретна?"

..и феодите на гнева и радостта се пръснаха като очи от броеницата на краля, отегчен от ярката последователност на триумфите си,
или (малко повече)
от естествеността на фрикцията на езика си
върху клюмналите гърди на наложниците, които му водеха леки
и пръхкави
и отвеждаха тежки като епохи
и слепи.
(осмукваше слъзните им жлези до капка,
отброявайки капките с чисти зъби в дисфагията си)

останаха рибите, или най-вече
пасажите им:
гъвкави линии,
съблазняващи грохнали ешафоди с извивките си
с различно темпо на съешаване
(по-бавно, когато преплитаха повече фигури или се виеха
по-отдалече)
линии, напомнящи сюжет от ludus danielis или клюнестите пръсти
на набоб, разтанцували се
върху девствения хълбок на бяла като смъртта невестулка,
или вкопчили се в смолата на шишарката* в безсъзнателен екстаз,
сякаш в лъсналия плодник на опиумен мак
(тактилна тор от десет бебета, заравящи студените си розови коремчета в
уханната лилава плът с благоговение)

и всички,
заети в очарователната си булимия,
гневящи се и радващи се безмерно
си бяха точно там и си бълбукаха до
някакъв си фанатичен
смисъл.

"шишарковидното око", ж. батай

ariditas.., прелей ми точно преди пълното изпръхване
оплаквачките удължават смъртта ми по прелестен начин.
уча се още; усвоявам носенето
на
синкопираната си г-
лава, украсена с ленти от недоумяли се сребърни лисици,
ставите на удавник - артикулярно отекли артикулaции
на неумолимо/венециански потъваща уличност,
твоите дрезгави утрини, източващи копия като
пролетни хвощове, ariditas,
кошницата порязани през ядрата/очите си нагледи на
хартиени бури, вулкани от фанатизирани дрожди
либерално съмнение и обсидианови
остриета, оформящи рязко плътта [ми]
(точно както звук се врязва в per-sona),
гъгниво-безутешното 'нашите задници не са като техните',
плетивото от избледняващи линии, звуци и форми от
синд, куш, джайна и кубан, в, чувам да казват,
'красиво изтънчения' ми tibialis posterior;

..въобще,
усвоявам носенето, желана моя
ariditas

___
..дъхава, руса сира, от къдраво грозде, просмуква се лениво и зазвучава като приятно ритмично сече и навива, и омотава, без да огъва. ужасно тъжна петниста хиена, боледува заедно с малките си и се влюбва сутрин, само сутрин. разярява се през юни, захищнява за скок, но не отмества нищо с него. очи: отскачат и сетне осъзнават некръглостта си чак до. и даже преди към. слуз по езика, прости.. така.

доведи ме до малко по-нататък, после и сам ще се изведа по опашната си кост. анатомически театър без кокили. дефлация на тъканта без снаряжение с време, с отказано право на разложение. the soles of their souls are on sale (mind you!), а още чуваш съпротивлението под тънката ципа, протяжността на семката; помниш [преди да си съзнал], че ще пиеш прекрасна леш, а след това несмело го и узнаваш през чувствително смътната пара на конденза.. кожата ти също: пие светлина, тръгнала отдавна, възможно е протоните в теб да са от праха на вече изстинала звезда, светлината от която сега те захранва, защото сега е пристигнала. (кога всъщност се случва исторически, кога се изпълнява? преди да 'умре' или сега, когато захранва плътта ти? и кога се случва виновността на оня тип, който възпламенил урината си и открил барута /не помня, за да забравям, но можеше поне да знам/: след края на всички войни, никога или още с първия покосен?) притихва в теб [светлината] и си щастлив, понеже това е свободата, либертинецо, да не помниш. издължаване без заплитания на тънките краища или, въобще, някакъв перфектив, но изкиснат от сол/пот. килът е гневен в спокойна вадичка пот и океанско търпение отлага солен прах в трюма, смълчаващ се прах. харесвам петната по врата ти. цветове от джинджифил, отъркаляно в топъл китайски лак котенце. харесваш как утайката от счукано кафе се втрива в кожата ми, безконтактната афродизия на издраскването справедливо те изправя, тъкмо преди отпечатъка. да, амнистократорите получиха прошка. носът ти, върху който триумфирам отново и отново, и отново. плезири, плезиозаври и други плеонастични мехури, покриващи обгореното място. и !
кукли.., потрисащо. топчици, малки съсухрени олигоспермични валове. изсекват се, инак не могат да се успят. прозяват се дигите и изтръскват всичките ти риби. това ли пишеше по дъното?

печени ябълки, отче.

лице в pentimento, палимпсестна тъга? има ли значение.

симеоновият сборник, за камъните, стр.5-6.

..някой да стисне камъка от розета, за да изтече цялото пещерно мляко на неръкотворната история от него.
усмихват се в ъгъла всичките кукли, които
никога не съм имала. само едно негърче с тъжни
очи, помня го; по-късно не пожелах да го родя на.
щастливи са в лудостта си, защото главите им прорастват
моята коса, докато собствената ми се сдобива с раста с електрически оттенъци. и нежният подпалвач вписва кръгчета с лулата си в квадратите ми:: и обкрачвам с вените си
морфина на мрака; боже мой!,
delicious soma

oud & violin
:: тишината образува берберини по пръстите (ми), окоренени послушно като наргиле в пожълтели длани.

(ми):(нямаменямаменямамеее - не гриза пръчица канела, не съм залепнала о перваза с лице навътре, не мечтая за cittaslow & all и не в моята глава е горан, нито в краката ми мъркат изродените малки на тази slow cheetah
и не аз
имам време, колкото да не заспя от отегчение, не е моя тази сянка, всъщност три, и не съм която се нанизва в обръча на слънчевите петна отново и отново, ka khulu, докато извие свят на утробата, която съвсем не е моята. бройте без мен, дайте следващите. не съвсем kost u grlo, повече mrtva priroda на čorba съм и знам, ще се въдворя без елмаз този път [пукнатината е доволно дълга..)

всяко твое кихване ме разсмива, обичам те толкова болен.


трябват ли ми наистина всички тези фигури? ледът им,
тънък и зърнест, като гората на the cure, арменски лаваш или двумерна вдаденост;
ще нахранят ли белезите ти по мен, ще дими ли
тъкмо казвах, че 2 е ок, понеже има сеч - има и гора, а 3 е твърде
да начупя, помогни ми, цялото това изправено време /станал си сприхав и очите ти са пълни с камъни, исидоре.. прибра ли си вече очите, всичките?/ да, деля те
с тишината в теб, дебнем се; понякога се любим, докато
ти самият спиш. очите й нямат орбити
--тези птици са изкълвали и камъчетата, как ще се върнем по следите, скъпи ханс? (маргарита/грета) --моя гретхен, никога не си знаела кога си пристигнала (ханс/хензел)
накълцала мамилите си, гордо изкълвава всички разпиляни зърна. и когато иглокожите допълзят обратно в дупките си, френумът /ти/ ще се скъса, исидоре.
но ти си добър, добър воин; и тук е възелът.

[\боровинки? с листа, sweet raisin girl.


(на rahenna > обещаният боровинков пай)

костилка от личи, пуснала коренче непреднамереност
в гърлото на гарафата. и вино от стафиди, >\ това грозде
безпаметство, което декантира индиговата нощ от пяната,
прерязва гърлата на онези славеи в кошмара
/които звучат прелестно на езика на авалон/ точно през песните::

дъвча я вече час и по небцето ми се стича стипца; чувам я
белезникава, но се сгъстява петмезено тъмна. чувам също и
"ти си птицата в утринта ми". пробуждам първо краката си
и ги отвързвам, а пътят от ружи все навътре върви,
разлиства въпросите, чворовете и безпричинната си тъга.
помня, че веднъж се събудих в далака, където пак оня език укрива меланхолиите и глоситите си;
тогава се видях увита в съдран слоган "violence. the lost archipelago. декомпозиция, декапитация, краста"; само това разчитах, подгизнал бе целият, въпреки сушата. и когато
снех отпечатъците си, останах съвсем гола под тях, сляпа
като бебе. и не чувам вече
"яж орехи, за да станеш красива, дете."

извади тази костилка от личи от
гърлото ми и посади
друго там,
се чувам да казвам.

)/

dead lovers' sarabande




..успиващата с
пръсти от кал и застиналата по бедрата
простосмъртна друга [кал), която оставяше след себе си
по коленете му; /той: 'нищо излишното', неустоимата седнала
статуя пред галерията, върху която тя вечер нанизваше девствената си плът; тя:: нарицаемо за 'успение на всички свидетелства', усвоена като 'убийствено красивото'/

'така дълго рвах'>

и да, единосъщо е
отпускането на устните в доволство
и когато смъртта пониква в
тях: неразличимо еднакво

..и калта, прокървила от небе, което перфорират
крясъците на птици при рвението си в ниското:
като натъртеност в ствола и верига, изгубила
ригидността си; перфидно рококо. pillar с око,
усвояващ ребрата на cater/\pillar. чалма, изплетена
от съсъхнали стебла на
все още живи рози, натъпкани в пещерата й,
безчувствено
разтворена.

'..а със залеза я обладавах край скалите'

[.перкутанно: salif keita)]

новата реколта е прокисната в корена, казва и намества ушите си обратно. честността е конфекция. ..резците им пъргави;
излиняли графити върху присмехулните
зидарии на времето, доверчиво и меко надвесване,
а пепелта им
вяло се стича, фина черна инфузия. толкова много безпричинност, ненасилена красота, произвол, драстична облост в системата грездеи - гвоздеи - гроздове тумор в гърлата на дроздове, а гръкляните пеят ли, пеят; шумят. залей ме, черен дъжд.

"come populate my night again", съшито с червата ми върху гърбовете,
отдалечаващи се различно бързо. плантации пот и все пак пия кафето си счукано, заклеймявайки страстта като робство. метаморфен сад, облегнат на тихото скимтене от немощни саби, изхабени зъби и саблезъбото колело на древното блато в покрайнините. и тогава разкъсва инфибулацията си и пискливо произнася името. произнася: "името."

k.i.a.*

задлъжнялостта
на вените е
изпълване и аз казвам че
не си готов да го осребриш сега вулгарно стои
черният тюл върху умората на бялата ми кожа и вулгарно свличам
сякаш нея от него наместо обратното и вулгарно ти се
усмихвам не виждаш ли
вездесъщото
бомбе на иронията не забавлява никого сред капчуците
и всичките ми обещания тази вечер са
вертикални:
корен от ветивер принудата на тръстика надвиснала над тъмен бряг давещи се думи сладка прах по албуми с опитомени пеперуди кактусовите устни на суданката с глезен на антилопа сините очи на врана стоновете на пръсти пирографиращи се старателно и наргиле в което да извикаш тайната си
в случай че са били така добри да ти я спомнят:
толкова вертикални
бъди мил
и чуй ::

hades pluton
the goat
and bringer of sadness




*killed in action

аз;) след
достатъчната
и причината

[онова осъзнаване, връхлитащо 'надолу по стълбите', след като си блъснал вратата]

deja vous: синтетична вода и пластмасови скротуми; тя - разгъваща
все същата история за пожеланото обездвижване и
инокулацията на времето, за
сноповете (мускулни и_] влакна обладани от проказа
които камъкът лекува вкостявайки ги в разни блюда за езичници, за ахромасията
на онези същите ириси заздравяваща призори, и за
пълчищата слизащи надолу към имената си; и той - дори
не потрепва, отказвайки да напусне вцепененото си
i don't ask much, mrs crowley.

и все същата верига love is madness, отмини нататък - не, hold me thrill me - отмини ме по пътя си, казах - there ain't no unrhymable rhymes, mama - poor child, go find another - mama, i'm comin home, пъдиш ли ме? - технически, ти си обикновен романтик - граматически, ти си достатъчно неправилна за произнасяне - гърлото ми е тясно - гърлото ми е жадно - отивам, където очакват само мен - there ain't no unrightable wrongs - да ми забраниш да вляза в страха си е грешно - никъде няма да ходиш все още - щях да гася вече и да се махам - негасените ти варовици ухаят на война - doves crying out hawks' dreams i'd like to fry and have for supper - вечното ти пладне е пълно с птици, нали - търсех някой да ги избие всичките, войнолюбецо - вярвах, че съм спасен - knock on my wood - been knockin on your wooden language - не помня друг такъв фашизъм над себе си - мила, това е евгеника и нищо друго отвъд - и т.н.

и въпреки позата на history repeating:
нямам повече птици в корема си.
and lemons to squeeeeze. и
непубликувани истини.
doing the waltz.