[оловото в мен}

oнова:

въвлече ме
да _'
въвлече ме
да с/поделя
горчивото в костилката,
заради
хипотетичната сладост
и, признавам, заради
мекото
(преди лягане?)
при ставане,
когато те удрят
в челото

(а няма стени,
стени вече няма

въпреки таваните,
където се затваряхме
с всичката лудост
на надеждата за
съответствие,
с неприлично издути
кореми
(от глад?)

онова:
заради което
си простих
(че забравих),
че всъщност
не

онова,
откъдето започнах
да се увличам
по раздрани гърла,
обезгласени,
за да запазя
моето собствено
девствено,
без един ясен звук,
неразпято
в хора от шумове,
без един взет тон!,

(когато ми го даваха
с толкова много
изкуство
и с онова оширение
в зениците:
виновностно::
познавам
тази гузност)

и онова,
в което гнездят
мъртвите вълнения
и причакват
с любов
(разбира се, с любов!)
топлите
последни
загребвания
(на същата тази надежда)

влекове
на скръбта по

носталгията по..
всъщност по
себе си

-

меко ме боли
за всеки стрък,
който пробива твърдта ми