the seraphim
hosting an angel with scabbed wings

на Секновение
добрият малък
топъл
човек

с гръмоотводното ветрило на разпада-
щия се
език ще се оплези режещо на
Свода, под който ще мине (нали?) преди да е
стигнал до ъгъла
нямат чи(т)сло крилата на портата
(или
не могат да бъдат прочетени, което е същото)
и ще пусне мъничка бримка в титулната
страница на ненаписаната
понеже autos de ontos ho nous,
hoste kai to telos to zen kata noun
или е меко разгънат този език,
разлистен навътре,
а молекулата
вървя-надолу-и-чувам-как-тъпча-себе си-утре,
е синтезирана от скука

поне вече знае
кое може да замени в ubi bene ibi
patria и съумя да чуе как поляга
косо небето, а меката му плът
изронва влажна прах-
от рози, обстреляли себе си с дъжд
в история на съприкосновението

и да
види гърба си,
залепен о пътя, да придърпа брадата (Му)
(-нежно-стар-бяла, рядка),
размахал крилете на
продраните си чарлстони, лули, грамофони

и ужасния венец на главата си, с всичкия му
пародонтит и цялата проказа, на която е способен всеки
малък
все още топъл човек,

докато иде към нас,
които продължаваме да жужим онова
we're the low Art Gloominati, and we aim to depress
the scabaret sacrilegends
this is the Golden Age of Grotesque

>>

вода кръжаща над врящата магма върни се обратно вода с всичките гнили листа дюли и ябълки - какао за млякото на мъглата ми will stay slash willing to stay dot org нямам повече точки borrow me some, love will ya високият черен цилиндър пристига с жужене аз чувам I stay казах и тук трябваше да има една от онези моите твоите са издължени конични тринитротолуолени неспокойни I stay away върна стената и тогава го захлупих решително до раменете до раменете си широки са пред откровението на този залез залезът с теб бе винаги такъв кървава дигитална баня от звуци залезът, казвах този кървав кървав портокал разтварящ се отгоре ни I said I stayed backslash I said I'd stay не помня кое от двете изписа над нас но цветовете кърваво златно се разнесоха наоколо а овалът му остана мразя портокали формата се запази и се стегна в пръстен над мен само над мен теб пощади помня как извиках свършиха ми се точките а ти четеше омачкания лист заспал под дюшека на който колко ли пъти са правили любов твоята моята и отново твоята толкова думи изписах у теб докато те любех неблагодарнице а ти четеше четеше и не разчиташе, недоумение гънеше каньони в челото ти нуждая се от точка ето, и последната ме напуска опасват ме некротичните кръгове от лулата ми и пурпурната забрава и лудостта на цветовете ти и крясъците ти за милост за сестрите ти толкова белези ти оставих на тръгване толкова много истории.

krieg. masonry revisited

..i'd dress you up in mercury and take you to the arctic to
bathe in radiation, sweet irony о'mine

роклята ти от живак
се разтваря в горната ми vena cava, irony
и бавно втичам в теб
аз съм
алхимикът който няма да обърне презрението ти
в прозрение
/заради безразличието
на меркурий към желязото, my irony irony/
но ще разсече
диплите на роклята с полярния си
изгрев
you know, i'm my father's son

вливам се несмело
дебют на
лисиче в кошара
с ослепително лъскава козина отиващо си
гладно в студа /love you dad/
мителшпил: гуано което не топли и .. няма ендшпил

'desperation is the english way'*

и сетне /you gotta get in to get out/
зазиждам млъв в решетката на кристална топка
продаваща приказки за свободни зидари и некалибрирани
истории за после-когато-ще-говорим-само-истини
и промълвявам някакво име. не е моето, irony

косата ти гори, облизвам
роклята ти от устните си
няма те
не те открих отдолу.
irony?


* floyd, time

..разправят,
проследили пръстите които потропвали
по твърдия въздух напускащ устата й - пръстта
как поела нагоре към изхода с крясък поднебен
изсипвайки глухо сияние застиващо време - мастило
напрегнало разказ над него вещаещо слово
на прозелита край портата

и как ги приела у себе си и ги повела -
крачещи
на пръстиг от нея бомбили без мате
изронили
среброто си

tables turning, baby
to the 'crack inside [my] f.ckin heart' (MM)

сложих масата
и тя се обърна
тя се обърна в тръба огъна се дори
стъклото на чашите
послушно и меко изтегли шиите им
и виното изплези дълги рубинени езици
които се вплетоха в пневмата на сгъстения въздух
а пясъкът
в часовника с талия на девица
отмерваше кипнал до стъкло кипнал от
ярост пред невъзмутимия сън
на спрелия миг

и идеите се смаляваха и набъбваха в ръцете на алисите
(тези малки големи лолити флиртуващи с мащаба
чипоноси трохи с лунички от безквасния
хляб за мечтатели)
и те обръщаха длани и ги подмятаха весело
защото това правеше идеите топчести окръгляше ги
формоваше смисъл
и нямаше по-очарователна гледка
от портокаловата им кожа след всяко разтягане
и настръхналия
goose flesh на добрите намерения
наелектризирани топчета за игра

и когато тръбата засвири
небето изгря в очите на алисите русо
идеите
се затъркаляха като глави по тръбата
a бях подредила и времето и виното
и хляба дори

[нищо чудно
че всичките са обути в
панталони)

-- --- --
'the ones that make you come.
the ones that make you come
unglued. '

(разговорче, парцаливичко)

отигравайки онази партия билярд с



или наместо танц в/у кокалчетата на
всичките десет хиляди наюмручени седалища:

изговаряй се



f.ck. will ya knock on my wooden language;
will anyone



дали тими дрими прави добри кавъри? мхм



щом образуване е
'логаритмуване на образ', образувай ме

)

--/
младата нощ извива ръцете ми с най-доброто от sisters of mercy и нахлуват мокрите отърсващи се кучета на 'добрите стари дни по нощници', размахват потните камшици на езиците си по бедрата ми, увяхнали от умора (чий ли сън са преплували? течността е лепкава) гъста, смолиста виновност по кожата ми, тъкмо когато притреперва от думите на адонис. адонис, красив като елен, строен, самотен и силен, адонис, непорочната маслина в коктейла на бавното ми свечеряване (някой пожела ли да подам солта?) казва ми колко обича особеното полюшване на бедрата ми, когато натежават вечер, тектоничния релеф на гърба и начина, по който походката ми всява смут навсякъде. лекият му загар, който се протяга с всичките си форми към меката ми облост, е кладенец с изгряващи звезди, оживяло средновековие. последното го изричам, докато се впива в устните ми, които успяват да отцедят само нещо като окови(е). толкова си крехък.. а аз съм само страх и болка; отмини по пътя си нататък, адонис. казва, че съм болезнена красота, че е дошъл за болката в мен, че ако бил дошъл заради красотата, нямало да прегризе въжето за връщане.
(../ задушавам се, козината им е пръхкава, тази слуз е стара, стараа; неотмиваема. клепачите ми отново ще прогонят кучетата. завещават ми - всеки път - само всички тези петна по кожата.. настръхнали петна. говеещи смисъла.
но красавица е, господи, отърква се до електричество в мен; ела, нощ, marian, alice, lucretia, suzanne, dominion. удуши ме с the temple of l.ve; косите ти скриват страбизма на нозете ми, хладна моя

>

онзи съм, който посвети
предумишления си припадък в ледените
ви прегръдки на екстаза на поруменялото издайнически петно
и изхвърли само ужаса
от мига на разкритието
чието маловерие
се свлече в торзионната локва след като дълго го биха
но каймакът бе твърде тънък за плащаницата
оня,
дето плахо затръшна езика си в гърлото и се остави
петите му да близнат пламъка гетсимански
отминавайки сянката си. който чу вентри-
локвата на глада да разплисква предели
в разтворените длани на ситите
комуто и малко пепел на езика ви бе достатъчна да изпише
хрониките на стремглавизма си като евгеника
и надянал последното стреме на главата си
се надяваше на копието на проклетата ви надежда
незакалено и кухо

оня, дето
изостави гласа си блед и изстиващ и
ничий
за да го чуете
когато припадне в обятията ви
съм




魚の骨しはぶる迄の老を見て

Ето ме, оглозгвам рибите кости, размишлявайки върху старостта (Башо)

defragmento

китките му
избродираха пръсти от мрак
и притискаха
коленете на алеята до
превратно сдвояване
татуирайки
нетърпение
върху
всеки ъгъл всеки
т р у д е н ъгъл
и колко пътеки се връщаха в пастта, понеже по тях не се полепи и крачка, тези гладни езици

.say 'last' in 'b/last' or else take all 'fiction' in 'cruci/fixion' back

тогава
зелените пчели
оставиха зеления си мед
за да го изпият горчивите
устни на зората и отлетяха
олекнало-смислени
a мигът бе разпънат като
насекомо от прах
цветен прах
жуженето на злаковете е самата им форма, ентелехийно разнежени тичинки

.see those tears tear our torahs? torahs cry violet

отмий ме, виолетов дъжд
аз съм грозната форма без цвят

ето, аз нарамвам спуканите си слъзни торбички
на ремък е торбата с удобни заблуди
на топло
в кашмирените ръце на кошмара са
присадените на гърбовете ни лица
а ризомите стоят така добре на дългата бавната идиотски протяжната стълпотворената нощ

и целият този ужас е
мой, само мой. състоянието, което
ще попилея все някога

защото sinister е злокобен и ляв
'разглобихме франкенщайните на паметта си и сега
не помним схемата'

.the highway is only temple-to-temple long. got a pair?
I mean just about any highway

съдраните чували ги изтупват
поне

изтупват ги,
по дяволите.

мекотата на сбруите когато се скъсат

разгулни - и в разгула уморени
кентаврите заспиват първо човечески
тогава будните им торсове
ги отнасят правилно към
утешението:

няма преки пътища от
тарика до хахика, башшар*
не прогледнал ни правоверен
дори не талантлив;
казват, трябва да си само
разбойникът с восък в ръка
/може свещ дори и крадена може също
ланолин от овцете ти ако е недъгав пастирът
или жожоба или най-добре убий
бобъра на страха си/,
който иде да снеме отпечатък от
ключалката на зданието
сетне влиза
безукорно красив в сами утробата на
истината и остава глух за
стоновете й

при все това

'дали извлякоха
имената ни из пропастта, или
така ще крачим докато
планината ни ги спомни?
саида аз ли съм или е само
ехото на оня рид?'

не значи много
щом ще ни застигне
най-късната от всички доби в
сподобяване, башшар.
така е, понеже
кентаврите в главите ни са
най-разюздани тъкмо
в юздите си.




*Башшар - 'който носи добри вести'

Bread.
Shiro Tazumi








some grafts

или
пожеланите инокулации
( grazie, chris )

парабола на протягането
към сянката
когато
мракът изрязва пръстите и
дланите с търпеливо прилежание усвояват
нрава на граничната межда

парабола, любима моя клопка
протягам очи следвайки очертанието ти
отведи ги от
мен

парабола, любима моя
с инцизии които не
зарастват бликащи сол и
маразъм

докосвам с изрязаните си пръсти
линията ти
загребвам
празно

прегръщам се с
ласото ти
моя парабола

знам,
my stitches itch so
dearly

road trippin'
otherside
scar tissue

помня, казах виждам ожесточение в ето тoва лице
а инак мислех за тревожността в линиите му онази
напрегнатост и удържимост на формата
която дълго търсех да видя уподобена

ожесточение което е непоносимо красиво
всъщност казвах нямам утроба да го износя
и все пак чувах как пропищява в пищялите ми
отгатвайки пътя по който поемат

увещавах се трябва да се докосна до него а се
боях до смърт да не се посипя отгоре му изпепелена
припознавайки петите на неродените си деца
нестинари полазили скулите

всъщност търсех оня бряг в прене/бреж/ение
врязан дълбоко,
чудовищно дълбоко в него

отливане, наричам го
отливане. не се дава, а стига до теб, намокря глезените ти, понякога
шията. > помня само, че
..каза: търкалящият се камък мъх не хваща, защо спрях, защо се загледах в корена, защо се оставих да обрасна като гроб ..ако Го срещнеш, пийте по едно и Го питай за сянката. когато вървя нагоре по билото, сянката ми е зад мен, цялата вина остава назад. питай трябва ли да свеждам очи.

и също как го
.. видях: великолепен в дързостта си, как прегръщаше нещата, голи от имената им, треперливи, уплашени, и им обещаваше никога повече да не бъдат наричани.
..и го чух, в крясъците най-тихия, в немотата - с най-непорочния глас; в сянката си, която не знаех, че оставям след себе си, го чух да шумоли: отлепваше смокинови листа от устите ни, увещаваше ни в мълчание: просветлен в благородния си гняв, красив в безутешността и всеопрощението си.
..и го предупредих: ще разбера, което няма да кажеш. ще видя, което е за ненавиждане. ще чуя, което ще разрони перлите в ушните ми миди.


разбира се, my Japanese is better;) затова се извърнах и учлених най-тягостния си тон. протяжността му тежеше, и той откапа. отля мен, наместо себе си. ghost sonata.

libertine angst
на Brian Molko,
отново

ще ме окаеш нали
когато
гладът ме застави да откъсна монетата единствената
пришита в чалмата ми онази дето е сечена от ръката Му
и в невежеството си се оставя да ме ослепи
и когато
понеча ли да разтъркам очи пръстите ми хлътнат до тила

ще бъдеш ли там да ме окаеш
щом поставя глава наместо скене между слепите си
очи глава за тюрбана си тази цъфнала кошница за дъжд
и когато го снема за да вляза в храма открия
че тъкмо тази глава не познавам и
никога всъщност не съм я носил аз

нали ще си там
и ще отминеш без
особени възражения

няколко.. ретроактивни клаузи

не попита за онзи шум защото отговорът му беше известен:
'кучетата облайват премълчаването ти но и кучета те яли, щом
ще им помогнем ли да осуетят вкочаняването, не е въпрос'.

избиха в стените му дупки и наляха стъкло. и отвори очи
но от разтворената книга* запомни само настръхналия тил
на старицата и отдалечаващите се писъци на предупредените.

бе склонен да мисли, че приключение е особена дума
обещаваща дълго приключване. сега искаше само да поговори
с човека в кутията. но човекът в кутията проспа разговора.

;/



*Коран, сура 'Поетите'

high & dry


..изкашля кръв,
а тя винаги образува знаци за племенните.

а мечовете останаха сухи защото
слагам оръжие, изписа първият в откос
и другарите дълго
облизваха устни над тури му пепел
в ритуалния танц на палци
без балерини
разплискващи до неузнаваемост
разцъфтяла целувка на марс в
средата на
челото. и все пак
'няма ли да спре да о-
люлява' без/сънни артерии върху босотата си
в знак за
онези без племе?

докато бавно се стича танин от стените
на продънена стара гарафа
в студения заговор на
кръглите
бавните
дни

и вали
и валят танинови облаци
върху оловните
войници

'walking proudly in our winter coats'

..онази коприва не ме е напуснала ) - още от времето, когато вървях в нея само по бижуто си от исусов трън, украсяващо хълма, и образуваше чизми от сладостни мехури по никога по-глезените ми глезени

до мястото на времето, за което не остана място
навремето
без съмнение и образи но -
безобразно растяща
високо
парливо облизвайки стъпките и невинна
когато погледът легне в нея,
избуяла до дързост
в поречието на пресъхналата
захранвана с променливия ток на
миазми компоста на дрожди в старото речно легло
сред нови къртичини
и сладките сълзи на ръжените от прегризани корени
..извърнат завръща завърнат извръща се в себе си
точно толкова ням колкото пред естуара на залеза в
някога теклата
"а всъщност земята извърта се, залязват просеки в пътеката"

и
сторва път на изхвърлените от карста направо в сухото риби
път сторва на бягащите без съмнение и образ
до оттатък където
изува се времето на конци от копривени крачоли
крачоли за прохождане
изпредени върху онази spider web citar
..playing jesus
to the lepers in [our] heads

>
>>
>>>

_________

неохотата си,
охотнико на облачни фигури и концепции (заченъци?] на сняг в сланата,
да сменя проредялата гора с открито поле
я познавам като опакото на лицето си

[съм
две лице - три опако
съм и гримирано в боите на мазох лице натъртено с
наслада)

затова осебесено изричам несъгласията си като лични и обсебвам
и този ред за
point-of-no-return монопърформанса на Кал Непрогледна
в нездраво повторение, че съгласията винаги са
поделена отговорност
(или поредната проглушителна ..утешителна лъжа)

а полетите? ливингстън (чайката], другите? а
онази печална безпомощност на
обезкрилените, избягващи
личното кацане личното реене виражи подхвърчане гракане водачество смяна на ятото
приземяване
умножили вината си за въздържанието от себесност
в прочита на толкова книги книги
книги разпятие и студено опело - направо върху тревата
(непоникналата къса черта на гробовете ни жлътнала в луковиците още от нарциси ириси с ахромасия кипариси ерики и други цветя и блюда за митологични верблюди - осеменители на пустини)?

не тръгвай след мен може да не те водя никъде
нито преди мен
може да не те последвам или приблизително камю
или несполучлив театър на сенките или най-паче
(aх, патици/лебеди/чайки мои) тишината, която -
и другата, която също -
но предпочитам се сива опалесцентна и облачна
наивна като гадание по искри в стратосферата и
безлично себесна като треска от ламперия на прозорец
заместил задълго вратата

една възможна рамка (]

като поемам
цената на allez-retour и
(повтарям на себе си)

мъничко privacy,
private.

careful with that axe, eugene
въдворена? или
"въдворяваща лудости"

..и така се озовах
в големия си кръг на кръвообращение, eugene
сред жалка арматура от решения и паузи на предрешеност
/безрадостна владетелка на инвентар от тромби и порьози/
влудяващо сама и ненужно езична на място без ехо
след дълго спускане по рубинената пързалка
на кратки задъхвания
в което протърках китките си о
грапавините на таласемични вади
/оттам и нарезите които хлипайки целуваш
не съм те виждала така преди
нали не се боиш за мен, eugene?/

и после.. вписах в него
характерния си многоъгълник заъгляйки /из-
правяйки/разчупения кръг и радиуса в радиани
и свих дъга умора в един от ъглите приспивайки
до смърт проблясналия гущер електричество -
прозрението
че когато секнат соковете на ликото
ще се обеси с него и последната причина
в клупа на малкия ми кръг където езикът
изтръгнат съсъхва /все така безполезен/
във всеки от неправите ъгли на полигона

>>
напускам се с ужас
и полярен мраз в очните дъна
просълзи ли, залепва ледено и сковава
затова изоставям слепотата си
зрееща и бързам -
напускам се
зряща

напускам се с
вълнение или нещо подобно
но без знамена и знамения и без
помахване на ръце на човешки бонзаи
протегнати от ръкави копривени

ръкави
издължаващи се бутафорно
върху джуджешките ръце и
[издължаващи се] взаимно
телесни във възбудата си

изтеглям се от
себе си като при всичко коз без
"кой ли гений ще пожелае да го удари круша?!"
и без посърналите си думи
разбягващи се плашливи сърни
а сред тях Херман и Хермине
с цялото им нелепо-лепие

напускам се
хиляди пъти като
веднъж

за из път

измервам тъмнината си, като се изрязвам от нея;
наричам се
бледо сияние
и ще го облека в дълга тога
/несправедлива тога -
съшита е от ризи, раздадени с клетва
"ближен като съдраната ми кожа" и прорицание
"блажени ближните ми"/,
с ръкавици от тюл с нарисувани нокти, лъстиви,
и тюлът ще бъде по-здрав от кожата на ръцете,
безпомощна
като мех за вода, ако пътят е дълъг

кой ли път ще е кратък, обаче,
с тежък шал като този,
везан със светлина, апотропейно преметнат
около шията на обесник, надзърнал през процепа?

афелият ми
е наследствен, като изваден от ракла е;
веднъж разтворила ъгъла на максимално
отдалечение според завещанието, изписано
в праха върху вещите в раклата,
и започвам да апроксимирам

до горещото кълбо
остава само едно решение с бързината на
'хуманна екзекуция'
и дължината на механично проклятие,
да дорисувам очите и да погълна вода,
достатъчно
за прехода



_____
иначе
ям стипчиво манго,
сресвам за хиляден път рижата пантера
в косата си /мърка/м/ и отново
подреждам отговорите преди
въпросителните погледи

path//os

..как върви срещу цялата конница с пречупена
сянка и шепа просени зърна в ножницата си,
трополейки с дисциплинираните си кокали по
настръхналата трева, непомирисвала кръв,
и все пак готова да заколи припадналото върху й небе
- кондотиер на собственото си в ъ з п р а в я н е
аз отвърнах глава, не ми понесе видението,
или /възможно е/ то не понесе погледа ми,

екстензитета на ужаса в него

..стяговете на наемниците се развяват над короните
на дърветата, а стежението на волята в акт е върху
труповете им, както и безсилието на дезертьорите
как спокойно свива на руло новата си бягаща пътека,
тя сигурно е по-вярна споходница от умората
- моята също е б я г а щ а, цяла побира се в
потта по руля на капитана с квас по устните
и се увива като боа около врата,

така главата ми винаги знае посоката

..а
там някъде преди декапитацията на всички capital letters
Блажени-ближните-ми смъкваше гърба на
Ближен-като-съдраната-ми-кожа от
ризата му

дали от ярост простенваше цигарето на
Блажен-поглед-върху-постните-бои
между устните на аноректичната
дама с чаша
без столче в ръка?

докато зората
зашиваше устните на Дебелата берта,
а сетне ги разпаряше от скука
и броеше изстрелите със затвореното си
око

отлагайки дистанции в гърлото на
Само-няколко-възела-още-със-
спусната-мачта,
mon capitaine

see my eyes popping up in your glory box

изпихте ли си млякото
от млечните пътища, млечно изцъклените връхчета
късни пролетни треви, кобилиците на бабите, пещерите, сънищата си..

като този на Девственицата:
..аз съм призрачно красива и висока,
краищата на косата ми докосват седúлата на гърба,
вървя по дълъг мраморен коридор без врати и огледала
към дъното му, където извършвам
широк гол и бавен разкрач над разлата купа с бяло (хладко) мляко

сега е черно.. (не казва ‘прегоряха гърдите’, и все пак черно тече
и ухае на мракобесна еротика, стъменост и опровержение,
последното го пие като слънце, във висок стакан, посребрен и опушен)

..не приемам всъщност никакви тостове без достатъчно
опроверганост разтворена до родилно разкъсване в чашата

(бълнува) ..защото и тази нощ ще се окопити от голи кобили, нежели с косъм до холката,
(повтаря мантрически) голи кобили.. голи и гладки
едната ще е божем the holy night/mare или пощадената,
тя трополи в съня весело, има грива от гривни и те звънят като дайрета, а подкованите дни ближат копитата й насън
с идиотско търпение и дълго и ленено
и езиците им са от щавен лен, злословни и се раздвояват
точно преди да се приберат обратно в пастта
макар дайретата да се плъзгат по голата плът
и никога да не направи кумисът на пощадената
от простосмъртните им синове юнаци

все пак,
те всичките цвилят доволни,
когато са изпили собственото си

а вие

fugue









оттатък
flaking cornflake*

смени това лице
боли ме доминото ти
от предпазлива тишина
да креснем на някакво рядко наречие

проречи: красиво ли
ще е усилието да оставаме
отвъд силата ако самите сме
накрай света и светът е кравай

изтичат лазурните
златните черните.. а не
трепват родилно утробите
и се будим отсам без възможно оттатък




*Tori Amos: a hell of a woman, or nightingales in your nightmare ..