Thursday, October 26, 2006

mother mary,
miscarry!]


няма ли да спра да се о-
люлявам върху босотата си?

балерините се суетят
в танц за дъжд от олово,
измолвайки само порой глосолалия: фюжън от
фуга и фосилизирани ноти,
фисури разпаднато пред-
назначение,
снизхождащо
като изгрев в тила
(анагоге във възвратен екстаз)
парцалива заря от криле на фламинги

disambiguate!

балерините.. oсуетяват
с танц безумен непразни утроби
хтон е пръхкава люлка за мократа пепел у тях,
разтворила жалузи жал за жилите
отклонение,
пометнати в бясната жига,
(жигосанa с невъзможност нутация)
и сгъстява се
розовопръстата еос в дълбока лила

disassemble
stillborn into still-life dissembling history
in the shape of Things To Come

2 comments:

  1. tin soldier, Еоле, бряг в 'пренеБРЕЖение, молехме се неразумно дълго.. разхитително дълго събирахме опашки в молитвен откос мократа пепел на неродените да не се разпилее, да породи отклонение в оста. но уви: how do you own disorder (System of a Down) не е въпрос. )

    ReplyDelete
  2. все по силно остава нечутото
    непресторено
    доколкото ще пристигам
    („Трябвало да се свари на компот и така да се яде.” – за папаята ми е думата))
    това място е кръстовище
    изместено в другото
    в края че е по-близо
    ще чакам
    и там
    докъдето изгаря устните
    досами по-добрия продължавам

    ReplyDelete